разтỳрник, мн. -ци, м. Разг. Човек, който разтуря нещо. Какво си се заразхождал из къщата ми, като разтурник? Синът ми щял да остане говедар! Най-напред твойте синове ще станат говедари, разбра ли? К. Петканов.