разтỳрям, -яш, несв.; разтỳря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Развалям реда, внасям безредие, разбърквам. Ще разтуря аз реда в училището, щом е така. Ще дам свидетелството на Георги. Дим. Талев. Децата разтурили стаята. 2. Събарям, разрушавам. Старата къща разтурят и на нейно място почва да се гради новата. Влайков. Разтуриха последната барака и на площада ... останаха само купчини смет, ненужни хартии, счупени стъкла и слама. Чудомир. А после сламка върху сламка не оставиха: кладнята разхвърлиха, кошарата разтуриха. Ст. Загорчинов. 3. Прен. Развалям, унищожавам дом, семейство. Донесе ти несрета в къщата ми, разби ти къщата ми, разтури я. Дим. Талев. Пиеше, играеше, лъжеше момичета, разтуряше чужди семейни щастия. Стаматов. Разтурям семейството на някого. 4. Унищожавам, правя недействителен. Мирски взе шапка за сбогом ... Обиколиха го, молиха го да не разтуря компанията. Стаматов. Търсеше причина да разтури баса. К. Петканов. Разтурям организация. Разтурям избори. Разтурят Народното събрание. Разтурят събранието. Разтурям годеж. || За игра — развалям, разбърквам. После се наловиха на хоро и запяха. Стоян се втурна и разтури хорото им. К. Петканов. Гошо, мама те вика — каза той полека. — И-и-й, пък ти, Колчо, ще им разтуриш хубавата игра! Влайков. 5. Диал. Разстилам, разпръсвам нашироко. Ако са мокри снопите, ще повикам другарите да ги разтурим — за да изсъхне храната. А. Каралийчев. 6. Пръсвам в страни, разпръсвам. Стадо на паша разтурил в гората, / дрянов кривак е подплеснал овчарят. П. П. Славейков. 7. Прен. Разг. Развалям, покварявам. Лошите другари разтуриха сина ѝ. разтурям се, разтуря се страд.
|