разтỳха, мн. няма, ж. Утеха, утешение, успокояване. Ох не за радост, не и за разтуха / при теб дойдох аз, бащино огнище. Вазов. Само от него е могла да чуе една дума за разтуха. Величков. Няколко дни след смъртта на Щерьо дядо Костадин излезе на полето. Обиколи близки и далечни ниви за разтуха и се върна назад. К. Петканов.
|