разтушàвам, -аш, несв.; разтушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разсейвам някому тъга, тъжни мисли; утешавам. Само тази Стара планина ме разтушава и ми наумява за моето отечество. Вазов. Ала не бе весело лицето му: не го разтушиха ни песни, нито танц. Н. Райнов. Герчовица забеляза, че очите на съпруга ѝ се бяха налели със сълзи, и изново проговори нещо, за да го разтуши. Ц. Церковски. разтушавам се, разтуша се страд.
|