разтъжàвам, -аш, несв.; разтъжà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам тъга у някого; натъжавам, нажалявам. Не плачи, моето момиче, не се разтъжавай, че ще разтъжиш и майка си и баща си. Цани Гинчев. Катерина плака по-неудържимо над мъртвото тяло на другарката си. Тя разтъжи всички там, около мъртвата. Дим. Талев. разтъжавам се, разтъжа се страд. и непрех. Разтъжи се угрижено селяшкото сърце. Елин Пелин. И много се разтъжи, посърна. Лицето ѝ побледня, руменината по бузите ѝ се събра на петна. Дим. Талев.
|