разтърбỳшвам, -аш, несв.; разтърбỳша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изваждам част от вътрешността на нещо; търбуша много или цял. Разтърбушил цялата възглавница. разтърбушвам се, разтърбуша се страд.