разтървàвам, -аш, несв.; разтървà, -еш, мин. св. -àх, св., прех. Разделям някои лица или животни, които се бият. Стоян изпъшка, изви ръка и измъкна нож от овчарския си пояс. Но Христо го превари, отне ножа и зари лицето му в пръстта. Дойдоха селяни и ги разтърваха. К. Петканов. Паун политна, улови св за лицето и налетя върху момчето. Но скочиха другите, разтърваха ги. Г. Райчев. И жребците се сбиха... Слугите се спуснаха да ги разтървават. Йовков. разтървавам се, разтърва се страд.
|