разтъ̀рквам, -аш, несв.; разтъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Търкам с ръка; разтривам. Вяра се сепна, разтърка очи и го изгледа с уплаха и недоумение. Л. Стоянов. Той стана, разтърка ръце и затропа с крака. — Ух, кучешки студ! Не прилича на лято. М. Марчевски. Няма къща. Само градина. Къщата изчезнала. Разтърквам очите си, за да се убедя, че не сънувам. Св. Минков. 2. Правя разтривка; разтривам. Разтъркай детето с камфоров спирт. 3. Размазвам нещо с търкане. Разтъркай боята! разтърквам се, разтъркам се възвр. и страд.
|