|
разтъ̀рсвам1, -аш, несв.; разтъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да почне да се тресе; раздрусвам, разклащам. Ето! Първото впечатление е, че земята се е затресла. Страшна експлозия разтърсва най-глухите кътчета на тесния и дълбок проход. Г. Караславов. Гръм разтърси земята и огромен вулкан изригна пред него. Ив. Мартинов. 2. Прен. Разклащам из основи нещо; нарушавам, развалям. И какви ли не произшествия ставаха по улиците! ... Стачки разтърсваха тютюневите складове. А. Гуляшки. И в океана на времената, в своите походи аз разтърсвах най-мощните владетели и техните царства. Смирненски. 3. Прен. Вълнувам силно. Можеш ли да си представиш как е скитало това дете в тая страшна и враждебна за него нощ, какви чувства са го разтърсвали. Вежинов. Той тълкуваше много сериозно събитията, които разтърсваха целия свят. Г. Караславов. Всред тази пълна отчужденост от света до нея долиташе само ехото от големите събития, които разтърсваха страната. Дим. Димов. разтърсвам се, разтърся се страд.
разтъ̀рсвам2, -аш, несв.; разтъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Търся навсякъде; диря, претърсвам. Разтърсиха цялата къща и го намериха. разтърсвам се, разтърся се страд.
|