разтърчàвам се, -аш се, несв.; разтърчà се, -ѝш се, мин. св. -àх се, св., непрех. 1. Почвам силно да търча; разтичвам се. Децата на Апостола се разтърчаха, развикаха се, заскачаха на чардака. Д. Немиров. Кой знае защо, все ѝ се струваше, че снахата ще изскочи от кухнята, ще се разтърчи из двора, ще се развика. Г. Караславов. 2. Ходя, търча на разни места, за да свърша някаква работа. Когато го задържаха, тя (майка му) се разтърча за него и само за десет дни се състари с десет години. Г. Караславов. || Полагам големи грижи, за да помогна някому. Легна той и двете жени пак се разтърчаха около него. Слагаха му и синап, и трици, наливаха го с липов чай. Г. Караславов.
|