разубеждàвам, -аш, несв.; разубедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Уговарям някого да се откаже от нещо, в което е убеден, или от намерението си. Но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят. Г. Караславов. Да си вървим вече... — Защо бързате, господин Златев? искаше да го разубеди Михов. — Рано е още. Хар. Русев. Той реши да отиде нощем в дома на селския богаташ и да го убие ... — Ти помисли за себе си, пък помисли и за майка си, и за дядо си — разубеждаваше го старецът. Дим. Ангелов. разубеждавам се, разубедя се страд.
|