разуверя̀вам, -аш, несв.; разуверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Накарвам някого да се откаже от нещо, в което вярва; разубеждавам. Съвестта ѝ я гризеше, не тя можеше да го успокои, да го разувери, а не стори това. Вазов. разуверявам се, разуверя се страд.
|