разỳмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който има способността да мисли. Човек е разумно същество. 2. Който мисли правилно; разсъдлив, умен. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, много учен и разумен. Каравелов. И затова аз те моля, бъди разумен, послушай ме. Г. Караславов. 3. Който се основава на разума; умен. Толкоз моми съм видял... и ни от една не съм чул таквиз разумни думи. П. Р. Славейков. Той с енергия се завзе с уреждане делото на народното просвещение и прояви много вещина и разумна инициатива. Вазов. Аз излъгах, че не съм бил там, излъгах съвсем несъзнателно, без всякакво разумно основание. Г. Райчев.
|