разхàйтен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разхайтя. 2. Като прил. — който има разпуснато държане; лош, развален, покварен. Нешко Морунов бе разхайтен тридесетгодишен мъж, глупав и самонадеян като повечето богаташки синове. Ив. Хаджимарчев. Разхайтено момче.
|