разхвъ̀рлен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разхвърля. 2. Като прил. — а) Който е пръснат. В същото време три детски глави се показаха из разхвърлените дрехи. Ц. Церковски. б) Разтурен, неподреден, раздърпан. Стаичката беше празна — в единия ъгъл беше проснато само мръсното разхвърлено легло. Г. Караславов. Жената беше мръсна, чорлава и разхвърлена. в) За човек — нескопосан, немарлив, неспретнат. Разхвърлен човек е той.
|