разхлèнчвам се, -аш се, несв.; разхлèнча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Почвам да хленча много или изведнъж. Той чувствуваше, че би се разхленчил като дете и съвсем друго би му станало на душата. А. Страшимиров. Ох, гладно, гладно е, горкото — разхленчи се Стояница. Елин Пелин.
|