разхòждам се, -аш се, несв.; разхòдя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Ходя на разходка, правя разходка. Ние закусихме под сянката на големия дъб и станахме да се разходим. Елин Пелин. Минаха по „Цар Освободител“. Пъстра празнична тълпа се разхождаше по двете страни на булеварда. Дим. Талев. Ела да се разходим в градината и да ти покажа кошерите. А. Каменова. 2. Движа се с бавни крачки напред-назад на малко разстояние. Македонски се разхождаше с едри крачки из кръчмата и пушеше. Вазов. Еньо ходеше мрачен и безпокоен из кръчмата ... Той се разхождаше назад-напред, със скръстени на гърба ръце. Елин Пелин. Голямата желязна порта беше затворена, пред къщичката на вратаря се разхождаха двама стражари. П. Спасов. 3. Ходя безцелно без работа: шляя се. Е, имаш ли наскоро писмо от Дима? Отпускари го видели да се разхожда из Скопие. К. Петканов. Французи, италианци се разхождат из града като у дома си. Стаматов.
|