|
разхубавя̀вам1, -аш, несв.; разхубавèя, -èеш, мин. св. разхубавя̀х, прич. мин. св. деят. разхубавя̀л, -а, -о, мн. разхубавèли, св., непрех. Разхубавявам се. И тая млада столица всеки ден расте, разхубавява. Вазов. Тук нищо не се е променило за две години. Всичко е също както по-рано. Само момичетата пораснали и разхубавели. А. Каменова.
разхубавя̀вам2, -аш, несв.; разхубавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане хубаво. Затвореният живот в харема вместо да направи да повехне лицето ѝ, беше го сякаш разхубавил още повече. Вазов. Вълнението бе разхубавило безцветното ѝ повехнало лице. Дим. Димов. Май беше разхубавил града, морската градина ухаеше от цветя. Д. Добревски. разхубавявам се, разхубавя се страд.
|