разцвèт, мн. няма, м. Най-висша степен в развитието на нещо. Влезе бързо един величествен, в разцвета на мъжествена сила и красота човек. Вазов. Неусетно и незабелязано пролетта стигна пълния си разцвет и зимата се забрави... Поляните около лагера ... сега весело се зеленееха, покрити с млада и свежа трева. Йовков. От радостите на живота не бе взел нищо, макар че навършваше двадесет и осем години и беше в разцвета на своята младост и сила. Ем. Станев. Разцвет на науката и изкуствата. Разцвет на литературата.
|