разцèпвам, -аш, несв.; разцèпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С цепене разделям нещо на части. Суровото дърво се ломеше на къси пънчета и той ги разцепваше още на четири. Вежинов. Аз видях един кавалерист как разцепи със сабята си главата на един пристав. Вазов. || Разделям, прорязвам. Сегиз-тозиз по средата минаваше каручка ... или някой празен камион разцепваше върволицата от единия край до другия. К. Константинов. 2. Пуквам, разпуквам. Падна на леда и си разцепи главата. 3. Прен. Разединявам, разделям партия, сила и под. Разцепват партията. 4. За звук — процепвам. Отдалечени пушечни гърмежи разцепиха въздуха. Вазов. Гръмнаха камбани пак и вик / разцепи небеса. П. П. Славейков. разцепвам се, разцепя се страд.
|