разцъ̀фвам, -аш, несв.; разцъ̀фна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За пъпка, цвят и пр. — разтварям се, цъфвам. Край водите заблестели / шъпнат влюбени брези, / и цветя разцъфват бели, / бели момини сълзи. Лилиев. Дърветата напъпиха, разцъфнаха. Настъпи пролетта. М. Марчевски. || Обр. Поет. Светла и радостни изглеждаха лицата им, сякаш във всяка душа беше разцъфнала надежда за нещо прекрасно. Ем. Станев. || Поет. За усмивка — появявам се. Той сяда. На лице разцъфнала е блага / усмивка. П. П. Славейков. Лицето на бай Нончо разцъфна в усмивка: — имаме си снахичка, а? А. Гуляшки. 2. Прен. Развивам се, стигам разцвет, процъфтявам. Разцъфна буйно / нашата земя / след пет свободни, / трудови години. Багряна. 3. Прен. За човек — разхубавявам се, ставам красив. Пълното му лице като че разцъфваше, очите му горяха. Йовков.
|