разчèквам, -аш, несв.; разчèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разчèкнат, св., прех. 1. Обикн. за уста, крака — разтварям прекомерно, до болка. Човек трябва да си гледа работата и да яде с малка лъжица. С голяма лъжица и гладен остава, и устата си може да разчекне. К. Петканов. Разчекнал си краката. 2. Разкъсвам като дърпам за краката. Ах, да ми падне в ръцете, ще го разчекна като жаба! К. Петканов. Пиленцето разчекни и препечи. И. Волен. разчеквам се, разчекна се страд.
|