разчѝствам, -аш, несв.; разчѝстя, -иш, мин. св. их, св., прех. 1. Разтребвам, почиствам. Иваница му пращаше храна, переше го и ходеше да разчиства къщата му. Елин Пелин. Слугата разчисти, нареди масата и бързо се завтече да донесе гозбите. Влайков. 2. Освобождавам площ от неща, които пречат. Групи от мъже и групи от жени с кирки и лопати разчистват разрушенията. Н. Фурнаджиев. Той излезе вън и започна да разчиства рухналата част на къщата. Дим. Талев. || За облаци, мъгла и под. — премахвам, очиствам. Вятърът разчисти облаците. разчиствам се, разчистя се страд.
|