|
разчѝтам1, -аш, несв.; разчетà, -еш, мин. св. разчèтох, прич. мин. св. деят. разчèл, св., прех. 1. Успявам да прочета нещо, което не виждам добре или което е написано неясно или с неразбираеми знаци. Тя разтвори Тошковото писмо и се залови да го срича през замрежените си от сълза очи. Но едва разчете първия ред. Г. Райчев. Разчитам йероглифи. Разчитам надпис. Разчитам почерк. 2. Прен. Разбирам, долавям, разгадавам. Тя разчиташе всяко трепване по лицето ѝ и всяко движение на очите ѝ. Г. Караславов разчитам се, разчета се страд.
разчѝтам2, -аш, несв., непрех. Надявам се на нещо или на някого; уповавам се. Случаят, на който той разчиташе, му помогна. Вазов. Не разчитахме в същност на нищо друго, освен на своето въодушевение. Величков. Ще направя всичко, каквото трябва, за да облекча мъките ви. Разчитайте на мен! А. Гуляшки. Той разчиташе, че ще може да вземе пари от нея и да настани Кунка в болницата. П. Спасов. разчитам се непрех.
разчѝтам3, -аш, несв.; разчетà, -еш, мин. св. разчèтох, прич. мин. св. деят. разчèл, св., прех. (рус.). Пресмятам, определям точно. Времето му беше разчетено на часове и минути — не можа да свърне покрай Поликлиниката, за да ѝ се обади. А. Гуляшки. разчитам се, разчета се страд.
|