разчленèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разчленя. 2. Като прил. — а) Който е разделен на дялове, разклонен, дълбоко нарязан. Яворът има разчленени листа. б) Разкъсан, разделен на части. в) Произнасян разделено, не слято. Разчленено произнасяне на думите.
|