разчленèно нареч. Разделено на срички, думи, части. Знам от положително място — той махна с цигарата и натърти разчленено: по-ло-жи-тел-но. Г. Караславов. Той изричаше стиховете на старогръцки, разчленено, отсечено и еднозвучно. Дим. Талев.