разчовъ̀рквам, -аш, несв.; разчовъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. С човъркане издълбавам или разширявам. Гледай това нещо: тия буци са злато, каквото може да се намери в рудниците на Бразилия и Калифорния само. И една-две педи на плитко: с пръст да разчовъркаш, ще набараш! Вазов. 2. С човъркане разранявам. Разчовърквам си раната. || Обр. Тошка не беше глупава жена, той знаеше това. И нейните въпроси разчовъркаха раната му. Г. Караславов. Дочка повече не се опита да говори. Сестрините думи разчовъркаха пряспата ѝ рана и тя наведе глава, зарони топли сълзи. К. Петканов. 3. Прен. Разглеждам в пълни подробности; разнищвам. Което и обществено явление да разчовъркаш, из под тънката му прикривка излиза все тоя груб, тесногръд, пълзящ егоизъм! Вазов. Не пропускат човек да мине край тях, докато не разчовъркат целия му род. Чудомир. разчовърквам се, разчовъркам се страд.
|