разчòплям, -яш, несв.; разчопля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С чоплене разтварям нещо. 2. С чоплене разранявам, развреждам. Разчоплих си раната. || Обр. За свадата между Тренчо и Свиленка в семейството на бабини Сусини не споменаваха нищо. Не искаха да разчоплят раната на Свиленка. Кр. Григоров. 3. Разглеждам в подробности. Разчоплям всичко казано. разчоплям се, разчопля се възвр. и страд.
|