разчòрлен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разчорля. 2. Като прил. — а) За коса: разбъркан, разрошен, чорлав. Момичето приближи до умивалника, плисна лицето си набързо, поприглади разчорлените си коси, оправи плитките си. Г. Райчев. Веднага скочи от постелята, постъкми се, прибра разчорлените си коси под забрадката и право в обора при Велико. Кр. Григоров. б) Който е с разбъркана, разрешена коса; чорлав. Разчорлена, с изсъхнали вече очи, тя зави ниско, проточено, като че не плачеше, а пееше. Йовков. В каютата влезе Марин, гологлав, разчорлен и разпасан. Д. Добревски.
|