разчỳпвам, -аш, несв.; разчỳпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Чупя нещо на по-едри късове. Той разчупи остатъка от питата и я раздаде на гостите си. Вазов. Момчилка беше изпекла пряспа питка и, когато я разчупи, от питката се вдигна топла пара. Дим. Ангелов. Бойците, с натъкнати на пушките ножове или без ножове, се надпреварваха, прескачаха камъните и шубраците, разчупваха вейките, настъпваха, търсеха врага. К. Ламбрев. || Строшавам, счупвам. И със смелост / там робът разчупи веригите. Н. Хрелков. разчупвам се, разчупя се страд.
|