разшàвам се, -аш се, св., непрех. 1. Почвам много да шавам; раздвижвам се, размърдвам се. Филчо, тука ли си? — Филчо почиваше в един ъгъл. Щом чу името си, разшава се, разсъни се. К. Петканов. В люлката детето се разшава и заплака. К. Петканов. 2. Почвам да се движа, да работя, да действам; раздвижвам се. Селото цяло се разшавало. Посреща първия полк, който се връща. Вазов. В съседната стая стопанките станаха и се разшаваха. Ал. Константинов. Късно след обед и Костадин пукна децата, разшаваха се и петте по двора. Дим. Талев.
|