разшèтвам се, -аш се, несв.; разшèтам се, -аш се, св., непрех. 1. Почвам много да шетам. Разшетаха се булките, сложиха софрата. Йовков. Жени, моми, баби, булки, разшетали се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере. Елин Пелин. Жена му се разшета чевръсто из къщата, като че ли се готвеше за сватба. К. Петканов. || Ходя насам-натам, за да свърша нещо. Кметът се е разшетал из село, гласи нещо. А. Страшимиров. 2. Раздвижвам се. Кокошките се разшетаха по двора и на хармана, по пътя скрибуцаха коли и колесарки. Г. Караславов.
|