разю̀здан, -а, -о, прил. 1. Невъздържан, разпуснат, разпасан. Той беше се превърнал в лекомислен и порочен човек, разюздан и смахнат бъбрица. Йовков. Фелдфебелът тържествуваше, че е успял да вкара в пътя тоя разюздан младеж. Св. Минков. Разюздани нрави. 2. Буен, стихиен. Преди малко над града премина буря. Плачевно шумяха и се огъваха дърветата под разюзданата стихия. Елин Пелин. Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба, буйна, разюздана. Йовков.
|