разя̀ждам, -аш, несв.; разя̀м, разядeш, мин. св. разя̀дох, прич. мин. св. деят. разя̀л, св., прех. 1. За червей, микроби и под. — като ям надупчвам, разрушавам, унищожавам. Някакъв червей се беше вмъкнал в тоя силен и як като някой дъб човек и мълком го разяждаше. Йовков. Червеи са разяли корена на дървото. Болестта разяжда дробовете му. 2. Повреждам, разрушавам, унищожавам нещо чрез химически процес. Сярната киселина разяжда металите. Ръждата разяжда желязото. || Прен. Постепенно унищожавам, разрушавам. 3. Прен. За душевни преживявания — измъчвам, терзая. Някаква завист взе да разяжда душата ѝ, болка взе да ѝ изпълва сърцето. Влайков. Но ясно беше, че тая вражда разяжда и гложде душата му. Йовков. разяждам се, разям се страд.
|