разярèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разяря. 2. Като прил. — а) Който е изпаднал в ярост, в силен гняв. Слушай — извика той още по-разярен от машиниста, — пущай машината! Йовков. Навремени от стадото се отделя някой разярен бик и почва да рови земята. М. Вълев. Буля Петровица се окопити и, като разярена тигрица, се хвърли към мъжа си. Ст. Чилингиров. Разярените турски пълчища вилнееха по селата и доунищожаваха това, което не беше унищожено — и люде, и добитък. Дим. Талев. б) Който изразява ярост, силен гняв, яд. Една жива стена от хора се изпречи пред нас... и в един миг се спусна върху нас, като зацепи въздуха с диви и разярени викове. Величков. 3. Яростен, необуздан. Като малка черупка, която не знае де ще я изхвърли вълната разярена, / аз се събудих една сутрина в тази непозната страна — / с носии странни, непонятен език, и цветя, които у нас нямат даже имена. Багряна.
|