разяря̀вам се, -аш се, несв.; разяря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Започвам да изпитвам ярост, силен гняв. Колкото повече викаше, повече се разяряваше. Всяка гневна дума докарваше друга по-гневна. Вазов. От сърната беше останала само козината. Наоколо се носеше силна миризма на вълк. Вита се разяри, изправи се на задните си крака и страшно заръмжа. Ем. Станев.
|