рай, рàят, рая, мн. няма, м. 1. Според християнското и др. вярвания — мястото, където след смъртта душите на праведните живеят в блаженство. Противоп. ад. Излезе душата на бедния учител, остави безжизненото, сухо тяло и седна на вратата да чака небесни пратеници да я приберат, за където ѝ е мястото — за рая или за ада. Елин Пелин. Сам човек а в рай. не може. Погов. 2. Според библията — прекрасна градина, в която са живели Адам и Ева до грехопадението; едем. Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени ... Тука е и раят с Адам и Ева, и пъкълът с пламъците, митарствата и второто пришествие. Вазов. Изгонването на Адам и Ева от рая. 3. Прен. Страна, място с прекрасна, богата природа. Че то — такава хубавина по полето — да не можеш да а се нагледаш: като ти цъфнали ония цветя като бръмнали ония пчели, като се размирисали ония билки — рай. Цани Гинчев. Хубава си, татковино, / име сладко, земя — рай. П. Р. Славейков. Тия ръце превърнаха след година Цончовата градина на истински рай. Ц. Церковски. 4. Прен. Място, страна, където животът е прекрасен, безгрижен, щастлив. За сетен път / простираме ръце в окови / към нашия изгубен рай. / ... / Прощавай, роден край! Яворов. Камбанен зов лети над нас, / вестяващ онзи светъл час, / ... / когато в черните грамади / на рухващия кървав храм / ще изградим, сред дим и плам, / ... / очаквания земен рай. Смирненски. Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход / — нагоре! нагоре! / земята ще бъде рай — / ще бъде! Гео Милев.
|