райòн м. (фр.). 1. Област, местност, обособена географски, икономически и пр. Единственият материал за добиването на желязото, както в Самоковско, така и във витошкия район, е магнетитният пясък. П. Делирадев. Жетвата в полските райони на околията привърши. Северните райони на страната. Черноморските райони. Горски райони. 2. Място, област, в пределите на които се простира някаква дейност, власт и под. А други ходеха с четите за по-късо време, докато обиколят по един-два пъти района на четата. Дим. Талев. Той (лесничеят) обикаля няколко дни своя район, обходи тия гори. Ем. Станев. В междучасието сержант Пенев освободи взвода и тръгна из района. Строителен район. Район на действие. || Място, разположено около някой важен обект. В района на гарата. В района на казармата. В района на болницата. В района на университета. 3. Административна и териториално обособена част на голям град. Район на столицата.
|