|
рàйски, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до рая. Райска градина. Райски врата. Райско блаженство. Райска наслада. 2. Извънредно красив, прекрасен; приятен. По райските долини / пътувам хвърковат. / Навред картини чудни / и божа благодат. / Обичам те, обичам, / о родино света. Вазов. Минахме край една изгоряла елова гора ... Много печал и скръб хвърля тая нещастна гора в цялата райска околност. Вазов. Календарът ни предсказва дъждове и буря, а ние имаме райско време. Вазов. Цялото ми същество ликува и плува в райско блаженство, сладостно вълнение възспира дъха ми. Ст. Костов.
рàйски. Нареч. от прил. райски. От тука още по-хубаво видяхме гребена на Родопите и цялата източна част на долината, райски хубава от тука. Вазов. Пътникът минува през райски хубави местности по полите на Витоша. Вазов.
|