|
ракèта1 ж. (нем.). 1. Снаряд от гилза с взрив, който избухва при изстрелване високо във въздуха и дава обикн. оцветена светлина. Последваха още няколко изстрела, дадени с тревожно темпо, а после от мястото, откъдето се чуха, се издигна червена ракета. Дим. Димов. Над града една след друга се разпукаха купчините ракети и го обляха с бяла, почти дневна светлина. П. Славински. Сигнална ракета. Пускам ракети. 2. Летателен апарат, който се движи от силата на реакцията на газове, изхвърляни от реактивен двигател. Между континентална ракета. Междупланетна ракета.
ракèта2 ж. (фр.). Елипсовидна лопатка — рамка с мрежа, с която се удря топката при игра на тенис. Ракета за тенис.
|