ракѝта ж. Вид дребна върба с жилави пръчки, употребявана в кошничарството. Наблизо шумеше Беличката река — тук нейните брегове бяха ниски, обраснали с ракита, а зад реката се простираше хълмистото поле. М. Марчевски. Голямата сива чапла бе кацнала в долния край на яза, бреговете на който бяха обрасли с редки върби и ракита. Ем. Станев.
|