ракитàк, мн. -ци, м. Гъсто израсли ракити. Така той извървя дола, като се провираше под сведените върби и ракитаци. Елин Пелин. Монката се потули в ракитака и почна да мята въдицата в тихия водовъртеж. А. Каралийчев.