рàкла ж. 1. Сандък, ковчег за дрехи. Марините дружки прегледаха чеиза и даровете и всичко надиплиха в две нови ракли. К. Петканов. 2. Долап с врата в стената. До самата врата имаше ракла с дървена решетка. Вазов. Станка се дигна мъчително, отвори старата посивяла и изтъркана ракла, зазидана в стената, измъкна черга и възглавница. Г. Караславов. 3. Диал. Отделение, преграда в хамбар. 4. Воен. Вид кола, с която се прекарват снаряди. Наблизо са наредени топове, ракли, кола. Йовков.
|