рàлица ж. 1. Закривена част на рало, която орачът държи и наляга, когато оре. Димитър здраво държеше ралицата, забиваше я надълбоко, но напразно отиваха усилията му — земята се цепеше, падаше встрани от ушите на ралото. К. Петканов. 2. Съзвездие от 6 звезди, с форма подобна на рало, разположено на екваториалната част на небето. Бързаше през нивите, оправяше пътя по звездите. Ралицата светеше над Топола. К. Петканов. 3. Полско или градинско растение, със сивоморави цветчета. Беше един слънчев ден и аз се разхождах с момичето в полето по една поляна, пълна с морави купища от ралици. Йовков. Тоя стобор заграждаше доста голям двор с градина, развеселена от мораво-кадифени теменуги, с кичеста ралица и няколко стърка смесна китка. Вазов.
|