рàлник, мн. -ци, м. Широко, остро желязо на ралото, плуга което рови и обръща земята; лемеж, палешник. Как си с инвентара? — А че потягаме го лека полека. Ралниците са изклепани. Кр. Григоров. Мишка натисна ръчката, която го свързваше чрез един дълъг тел за плуга, и трите стоманени ралника забиха източени зъби в меката пръст. А. Гуляшки.
|