|
рàло, мн. ралà, ср. 1. Дървено земеделско оръдие за оране, теглено от добитък. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи. Йовков. Щерьо викна насърчително на воловете и повдигна ралото да не се забива тъй дълбоко. К. Петканов. Рало и мотика свят храни. Погов. 2. Диал. Мярка за земя — площ, която може да се изоре за един ден с чифт волове: около 2 декара. И нивиците му около пет-десет рала, и ливади трийсет и няколко коси. Влайков.
3. Диал. Двойка, чифт. С Раца те двамата бяха като рало волове. И колкото повече време минаваше в задружен живот, толкова по-права бразда изтегляха. Дим. Талев. Татку свилен пояс дивни, / майци наниз от жълтици, / лели рало златни гривни. П. П. Славейков. Ей гиди лудо, да младо, / продай си чифте пищови, / купи си рало волове. Нар. пес.
|