рàмка ж. (нем.). 1. Околовръстно приспособление, обикн. с четириъгълна или кръгла форма, в което се прикрепя нещо. На единичните прозорци с прости дървени рамки бяха окачени басмени перденца. Дим. Ангелов. Прозорците с прогнили рамки гледаха на юг към улицата и цъфналите вейки на акациите допираха стъклата. Хар. Русев. Баща ми сведе вежди тъй, че те опряха до рамките на очилата му. Ст. Чилингиров. Внесете пчелите в зимника на топло... Турнете и старите рамки в сандъка. Ем. п. Димитров. В кабинета — картини в скъпи художествени рамки. Стаматов. || Прен. Предмети или неща, които ограждат нещо; обкръжение. Това лято прекарах в село, моето хубаво село.... кацнало върху живописна рътлина, от която се открива, заградена в широки рамки от далечни планини, безкрайна картина от хълмове и равнини. Елин Пелин. По лицето ѝ се стичаше мека светлина и то изглеждаше очарователно в рамката на златистите коси. Д. Добревски. 2. Линии или орнаменти, които окръжават печатан текст или картина. Вестникът е в траурна рамка. 3. Прен. Обсег, обхват, граници, в които съществува или се развива нещо. Сега времената са други. Фирмата се развива, излиза от старите ограничени рамки. П. Спасов. В широката тематична рамка на книгата е разкрит жизненият път на най-добрата част от нашето младо поколение. Излизам вън от рамките на нещо. Надхвърлям рамките на нещо. В рамките на своята компетентност. В рамките на закона. В рамките на възможното.
|