рàнина, мн. няма, ж. Обикн. в съчет. на, по ранина — много рано сутрин. На ранина камбаната ги събуди. Първа стана Велика. К. Петканов. Утре, на ранина, преди още да се развидели добре, аз ще бъда там. Ем. Станев. На втория ден още — по ранина — влезе в двора ни стар навъсен човек. А. Страшимиров.
|