рàно нареч. 1. В началото на определен период от време, когато започва нещо. Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях. Елин Пелин. Рано утром млад гидия / почва леко, / свири леко, а се чуе / надалеко. П. П. Славейков. Рано през пролетта. Рано през нощта. 2. В началото на деня; сутрин, на съмване. Утре по кое време ще тръгнете? — Рано, още преди да хване да се развиделява. Вазов. На другия ден заранта Трайко стана много рано. Влайков. Рано е, хората току-що са тръгнали на работа. Елин Пелин. 3. Преди определеното, обичайното време или час. Василя го нямаше и те си легнаха рано. Йовков. Ний обядваме в 5 часа обикновено, но днес можем да обядваме и по-рано. Ал. Константинов. Плахи звездици в небо потъмняха; / рано без време петлите пропяха. П. П. Славейков. Тая вечер поп Лука пусна рано жетварите си на почивка и не позволи като през други вечери хора и веселби. Елин Пелин. 4. Преди някого, преди другите — при сравн. или превъзходна степен. В празник дядо Славчо отиваше в черкова много рано, най-рано от всичките. Влайков. Кое ми цвете най-рано рани, / най-рано рани, най-рано цъфти? / Минзухар цвете най-рано цъфти, / кога на пролет слънце изгрее. Нар. пес. Рано пиле рано пее. Погов. 5. Преди време, преждевременно. Не раждай ме, мамо, / бяла и червена, / да не умра рано / млада и зелена. Каравелов. Залиня мома Гергана / като лист рано ознобен. П. Р. Славейков. 6. С предл. от или в сравн. степен — предварително, от преди. По-голямата част от гражданите, неподготвена пò от рано и изненадана, оставаше по-спокойна. Вазов. Телеграфирайте ми по-рано кой ден ще дойдете. Вазов. 7. В сравн. степен — преди, преди това; отдавна. Тя и по-рано си бе хубавичка, а откак се ожени, още повече се разхубави и разцъфтя. Влайков. Различаваха се ясно и пушечните гърмежи. По-рано те не се чуваха. Йовков. Старецът залагаше тоя капан в набелязано от по-рано място. Ем. Станев. По-рано, щом се върнеше от нивата, залавяше се на работа из двора. К. Петканов. □ За кое по-рано (разг.) — при недостиг, отсъствие на достатъчно средства: за кое най-напред. Какво ще направи той с един заем от няколко стотин лева? За кое по-рано? Йовков. Рано е — още не е време. Още беше рано за вечеря, затова излязоха да се поразходят вън от село. Йовков. Рано или късно — когато и да е, някога, в бъдеще, непременно. А брожението расте всеки ден, и тука и наоколо : рано или късно въстание ще има. Вазов.
|