|
раня̀вам1, -аш, несв.; раня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Нанасям някому рана; наранявам. Войниците стреляха на месо, раниха двама от нашите и се оттеглиха зад селото. А. Каралийчев. В същото време той даде изстрел и рани един от стачниците в крака. Дим. Димов. 2. Прен. Причинявам душевна мъка; засягам силно. Думите му я раниха, но тя не отвърна нищо. Г. Райчев. ранявам се, раня се възвр. и страд.
раня̀вам2, -аш, несв.; раня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. 1. Ставам рано сутрин. Рано ранила Гергана, / станала та се умила. П. Р. Славейков. || Почвам да върша нещо рано сутринта. Водица ли си ранила да налееш? Влайков. В зори ранил на път, аз дишам / на лятно утро свежестта. П. П. Славейков. 2. Явявам се рано, настъпвам рано; подранявам. Само три-четири звездици бяха ранили и затрепкали по небето като светулки. Влайков. Ей, ранила, трепна плахо / в небеса зорница ясна. П. П. Славейков. Ранила пролет е навън, / земята буди се от сън. К. Христов.
|